Орландо Блум – цяла една нова вселена
Автор: Роланд



     Замислих се какво ли е да живееш в епоха на титани. Наполеон? Хитлер? Линкълн? Мерцед... така де. А после си дадох сметка – та аз също имам този невероятен късмет. Да ходя по Земята в едно и също време с Орландо Блум, това е не просто късмет, това е привилегия! Но нека карам по-бавно, че много се развълнувах.
     Младият Орландо (какъв звънък отенък има това име само!) се ражда в Кентърбъри (Англия) на 13-ти януари 1977 г. Тогава още никой не предполага какви върхове ще покори малкото кафяво бебе, но всички усещат аурата на величие, излъчваща се от него. За първи път наследникът на династията Блум започва да се интересува от актьорската професия на крехката възраст от 7 годинки (а до ден днешен не се интересува от момичета – нима това не показва безкрайната му отдаденост към кариерата?!), когато разбира, че супергероите от филмите всъщност не са истински, а се играят от актьори. Осъзнаването, че той може да бъде Супермен, Батман, Жената Котка или Кралица Елизабет, не само не разбива детските му илюзии, но и му създава нови и той решава да се отдаде изцяло на актьорското майсторство. Дори фактът, че страда от тежка дислексия, не успява да му попречи, защото му помага скъпата му баба.
     Талантът на Орли, както го наричат интимните му приятели, “разцъфтява” съвсем рано, когато в една училищна пиеса той съумява до такава степен да се вживее в ролята си, че се разплаква. А слуховете, че в този момент му се клател зъб, са злобни приказки на дребни и завистливи люде, недостойни дори за презрителния му поглед. Оттогава насам животът му е низ от непрекъснати успехи. През 1993г. заминава за Лондон, за да “подобри кариерата си”. Там се смилява над западащи сериали, като ги осветява с участието си, например “Casualty”. Първият сериозен филм, който бил достоен за него, се нарича ”Wilde”. След участието му там офертите направо заваляват. ”Tranny Dreams Productions”, “Bel Ami Boy Videos”, “Passive Twinks Industries”, “Asian Guys Videos”, “Bizzare Videos”, това са само част от компаниите, които се интересуват от Орли. Но той смята, че още не е готов за сериозното кино и отхвърля предложенията, за да играе в театъра. Участвал е в пиеси като “Чайката”, където играе... чайка... а също и в “Дванадесета нощ” (изпълнявайки “съвършено и до последния нюанс” според критиците ролята на Оливия) и лесбо-драмата “Троянски Жени”.
     Но истинският възход предстои. Младият ОB (отново гален прякор, а алюзията с познатата марка не е случайна) посещава в продължение на няколко месеца апартамента на Питър Джаксън всяка събота вечер. “Нещо се мъти!”, казвали негови познати. Само след няколко сеанс... такива срещи обаче истината излязла наяве – звездата на Орли била изгряла и шансът, който чакал цял живот, бил на път да му се “отдаде”. Той щял да играе елфа Леголас в трилогията на Джаксън “Властелинът на Пръстените”. Според слухове така той си отмъстил на Тери Уест за това, че му отказал ролята на Queen Araporn в другия супер-хит по онова време – “The Femaleship of the G-string” (ревю в 19-ти брой).
     Късметът на Орландо продължава да работи и "Властелинът на Пръстените" става световен хит. Неговото превъплъщение в Леголас, определено от критиците като "дървено" заради любовта на елфите към горите, спечелва на Орли заслужената слава на всепомитащ секссимвол, която обаче бледнее пред световното признание за неоспоримия му актьорски талант. Носят се дори слухове, че Антъни Хопкинс смятал да се отказва от професията от срам.
     След такъв невероятен дебют в Холивуд ролите разтварят крака и му се предлагат една след друга. Следващото му участие е в "Карибски Пирати", където той съумява по невероятно изтънчен начин да пресъздаде една непозната до този момент страна на ковачите – нежните, слабовати и мили момчета, изтиквани дотогава от наложилия се по онова време мачовски тип мускулест ковач. Засенчвайки изцяло смешното и водевилно изпълнение на Джони Деп, Орландо оглавява всички световни класации, включително "Pussy of the Month" нa "Playboy".
     Следва третата му шеметна роля, с която OB се утвърждава като водещият актьор в Холивуд сега и завинаги – мъжественият герой Парис в "Троя". Особени адмирации получава за гениалната си игра по време на смелия си двубой с Менелай. "Просто играх самия себе си" казва той, изчервявайки се, и смутено свежда глава.
     И именно тази скромност прави Орландо от рода Блум нещо толкова специално, точно тази неподправена смиреност го изстрелва като куршум право в сърцата на феновете. "Вероятно съм страхотно гадже, но съм невероятно интензивен", споделя Орли. "Когато човек е с мен, му е забавно и изпълнено с приключения. В същото време съм и с лек и приятен характер. Но всичко зависи от човека, с когото съм". След подобна скромност можем само и ние да сведем глави и да отдадем дължимото на гения.

     П.С. Макар и авторът да е склонен да признае леката ироничност на написаното по-горе, държи да отбележи, че извън откровените глупости няма нищо измислено, благодаря за вниманието :р